Постинг
05.11.2009 10:38 -
Не видя му се грипа!
Автор: pisatel
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1508 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 07.11.2009 07:04
Прочетен: 1508 Коментари: 1 Гласове:
1
Последна промяна: 07.11.2009 07:04
Аман вече и от грипа и от разглезените грипуващи!
Обърнах се на болногледачка и бавачка!
Тъкмо се оправи единият и почва да киха, кашли и естествено да мрънка другият. Косите ми щръкват само като си помисля, че пак трябва да се редя на опашка пред кабинета на джипито, защото виждаш ли мъжът го били страх да не му сложат инжекция, а пък детето не може да се оправи само. Тъкмо си издържал на едното изтезание да слушаш всички оплаквания и мърморения пред кабинета на доктора, задава се ново - в аптеката. Опашкати си е част от играта, нея си я знаеш по подразбиране. Следва безсмисленият разговор с аптекарките: защо точно това е предписано, ама те не го препоръчват, еди кой си изписва това и т.н. Почваш да се питаш дали въобще е трябвало да ходиш на лекар. Накрая си тръгваш с една торба лекарства, за да се набуташ в следващото приключение.
Страхливецът ти заявява, че няма да пие такива боклуци, ами ще удари едно греяно вино, вече му било по-добре. Питам го със сприцовка може ли да си приеме винцето. Така просто да си отмъстя и да му напомня колко смешен беше пред кабинета, когато питаше всеки излизащ дали предписват инжекции. С малката грипуваща пък друг проблем. Да не би да й излязат акне и комедони от толкова лекарства. И тук си отмъщавам, като питам зачервеният нос дали е по-малък проблем от акнето, но ми е разяснено, че това е временно състояние, а акнето е нещо много по-сериозно. Успокоението ми е, че детето все пак знае нещо, не е невежо.
Семейната вечеря е следващото изпитание. Всички изведнъж пак се сещат колко са болни. Започва поредното мрънкане - на болни хора трябва да се угажда. Винцето върви с пържолка, а не с леща. Акнето не понасяло много-много леща, по-добре му идвала една салатка от зеле и моркови в комбинация с пържолка, ама пилешка, без кожа. Съвсем съм очарована от знанията на щерката, ама така е, нали все й казвам да се храни здравословно. Опита ми да кажа, че пържолките са във форма на Терафлу, ехинацея, някакъв антибиотик (за всеки случай) и още куп хапове, се посреща с някакво подозрително сумтене, но не се замислям, нали са им запушени носовете..., болни хора са това. Като чуха идеята за диета на чай и мед вместо леща, така им дойде, че спряха даже да сумтят.
Сега седя с една маска и търпя ново изпитание. Някои се подсмиват, кихат, кашлят срещу мен и ме питат мисля ли, че тази маска ще ме предпази. Какво да им кажа, че шефът ги раздаде вчера и нареди - всички с маските. Нещастният ни опит да обясним, че не може с "маските", а трябва с маски, демек да ги сменяме, както пише по книгите, завърши с категоричното "Аз защо съм ги купувал, с тези ви искам тук, навън си носете каквито искате!"
Чудя се какво ли ще е следващото изпитание и ако ме хване грип, кой ще ми слугува.
Обърнах се на болногледачка и бавачка!
Тъкмо се оправи единият и почва да киха, кашли и естествено да мрънка другият. Косите ми щръкват само като си помисля, че пак трябва да се редя на опашка пред кабинета на джипито, защото виждаш ли мъжът го били страх да не му сложат инжекция, а пък детето не може да се оправи само. Тъкмо си издържал на едното изтезание да слушаш всички оплаквания и мърморения пред кабинета на доктора, задава се ново - в аптеката. Опашкати си е част от играта, нея си я знаеш по подразбиране. Следва безсмисленият разговор с аптекарките: защо точно това е предписано, ама те не го препоръчват, еди кой си изписва това и т.н. Почваш да се питаш дали въобще е трябвало да ходиш на лекар. Накрая си тръгваш с една торба лекарства, за да се набуташ в следващото приключение.
Страхливецът ти заявява, че няма да пие такива боклуци, ами ще удари едно греяно вино, вече му било по-добре. Питам го със сприцовка може ли да си приеме винцето. Така просто да си отмъстя и да му напомня колко смешен беше пред кабинета, когато питаше всеки излизащ дали предписват инжекции. С малката грипуваща пък друг проблем. Да не би да й излязат акне и комедони от толкова лекарства. И тук си отмъщавам, като питам зачервеният нос дали е по-малък проблем от акнето, но ми е разяснено, че това е временно състояние, а акнето е нещо много по-сериозно. Успокоението ми е, че детето все пак знае нещо, не е невежо.
Семейната вечеря е следващото изпитание. Всички изведнъж пак се сещат колко са болни. Започва поредното мрънкане - на болни хора трябва да се угажда. Винцето върви с пържолка, а не с леща. Акнето не понасяло много-много леща, по-добре му идвала една салатка от зеле и моркови в комбинация с пържолка, ама пилешка, без кожа. Съвсем съм очарована от знанията на щерката, ама така е, нали все й казвам да се храни здравословно. Опита ми да кажа, че пържолките са във форма на Терафлу, ехинацея, някакъв антибиотик (за всеки случай) и още куп хапове, се посреща с някакво подозрително сумтене, но не се замислям, нали са им запушени носовете..., болни хора са това. Като чуха идеята за диета на чай и мед вместо леща, така им дойде, че спряха даже да сумтят.
Сега седя с една маска и търпя ново изпитание. Някои се подсмиват, кихат, кашлят срещу мен и ме питат мисля ли, че тази маска ще ме предпази. Какво да им кажа, че шефът ги раздаде вчера и нареди - всички с маските. Нещастният ни опит да обясним, че не може с "маските", а трябва с маски, демек да ги сменяме, както пише по книгите, завърши с категоричното "Аз защо съм ги купувал, с тези ви искам тук, навън си носете каквито искате!"
Чудя се какво ли ще е следващото изпитание и ако ме хване грип, кой ще ми слугува.
Търсене
За този блог
Гласове: 17
Архив
Блогрол
